Превърни дефекта в ефект и използвай страха си от провал в своя полза.

Ето какво можеш да направиш, за да повишиш мотивацията си:

1. Кажи на другите какво планираш да направиш. Това ще ангажира егото ти и ако не се постараеш достатъчно ще се появи разлика в техните очи между думите и делата ти – това, което е казано и това, което е направено. Ще си под напрежение заради страха от провал, но използвай точно това. Превърни дефекта в ефект и използвай страха си от провал в своя полза. Имай куража да рискуваш и да го впрегнеш да работи за теб.

2. Анализирай целите си. Това е основата на мотивацията. Ако осъзнаеш какво е наистина важно за теб ще ти е по-лесно да започнеш да работиш, за да го постигнеш. Когато знаеш, че вършиш нещо, което е наистина важно за теб, самите действия в посока постигането му ще ти бъдат достатъчна награда и няма да имаш нужда от външна мотивация.

3. Обещай си награда за всяко постижение. Съвсем лесно е да си самоопределиш награда за постигането на някоя цел. Например, че ще си купиш нещо ново, ще отидеш на почивка някъде, ти знаеш най-добре какво би те мотивирало. Това ще фокусира мислите и действията ти в постигането на целта и съответно наградата. Позитивните мисли за наградата ще са ти от полза, когато изпаднеш в трудна ситуация и ще заместят демотивиращите мисли, които много лесно обземат човешкото съзнание. Това е една от най-добрите техники за мотивация позната на човечеството. Освен това напиши на лист хартия каква е твоята цел и какво ще бъде наградата, а след това го закачи на видно място вкъщи или офиса. Това ще ти напомня често за нея и няма да се отклониш.

Помни: цел, която не е написана е просто желание и няма тази сила, която да съсредоточи волята ти за успех!

4. Визуализирай как целта вече е постигната. Представяй си го! Представяй си го често!

5. Анализирай лошите последствия, които ще има ако не постигнеш целта. Хората по природа не обичат да се провалят и да губят, така че можеш отново да използваш човешка слабост в своя полза. Представи си какво би станало ако се провалиш. Не ти харесва? Ето още нещо, което може да те мотивира.

6. Анализирай добрите последствия от постигането на целта. Съвсем ясно. Представяй си какво ще бъде след като постигнеш тази цел.

7. Започни с нещо по-просто. Започвайки работа по постигането на твоята цел е добре да започнеш с нещо по-лесно. Не се впускай веднага в най-трудните и сложни неща, които трябва да направиш. Избери нещо по-лесно, направи го и това ще ти вдъхне увереност, че наистина можеш.

Успешен ден

Цецо

Стив Джобс е изпълнителен директор на Apple и собственик на Pixar

Чест е за мен да бъда с вас днес на церемонията по дипломиране на един от най-добрите университети в света. Ако трябва да съм честен – така и не завърших колеж и това тук е най-близката ми среща с дипломиране от университет.

Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за свързването на точките.

Отпаднах от Рийд Колидж след първите 6 месеца, но останах в университета като прекъснал още около 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо все пак напуснах? Всичко започва още пред да се родя. Биологичната ми майка била млада, неомъжена, завършваща студентка и решила да ме остави за осиновяване. Имала огромно желание да бъда осиновен от висшисти, така че всичко било уредено да бъда осиновен от адвокат и съпругата му освен, че при раждането ми те решили, че всъщност искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите получили посред нощ обаждане с върпос: “Имаме неочаквано бебе – момченце, искате ли го?“ Те казали: “Разбира се.“

Биологичната ми майка разбрала по-късно, че майка ми никога не е завършвала колеж, и че баща ми не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише последните документи по осиновяването. Омекнала едва няколко месеца по-късно, когато родителите ми обещали, че някой ден ще отида в колеж. Това беше началото на живота ми. 

17 години по-късно отидох в колеж, но наивно избрах такъв, който беше почти толкова скъп колкото Станфорд и всички спестявания на работническото ми семейство отиваха за обучението ми. След 6 месеца вече не можех да видя полза от това. Нямах идея какво искам да правя с живота си и никаква идея как колежа щеше да ми помогне да го разбера. И ето ме, харчещ всичките пари, които родителите ми бяха спестявали през целия с живот. Така че раших да напусна, надявайки се, че всичко ше бъде наред. Това беше доста страшничко, но гледайки назад това беше едно от най-добрите решения в живота ми. От момента, в който напуснах можех да спра да посещавам задължителните занимания, които не ме интересуваха и да започна да ходя на тези, които ми изглеждаха далеч по-интересни. Не всичко беше романтично. Нямах стая в общежитие и спях на пода в стаи на приятели. Връщах бутилки от Кока-Кола за по 5 цента, за да имам с какво да си купя храна. Ходех по 11 километра през целия град всяка неделя вечер, за да ям хубава храна в храма Харе Кришна поне веднъж в седмицата. Обичах го! Много от нещата, на които връхлетях, следвайки любопитството и интуицията си в последствие се оказаха безценни.

Нека ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше, може би най-добрия курс по калиграфия в страната. В целия район на колежа, всеки плакат, всеки етикет на всяко чекмедже беше красиво ръчно калиграфирано. Понеже бях прекъснал и понеже не трябваше да ходя на обикновените часове реших да отида на курс по калиграфия, за да се науча как се прави. Научих за видовете шрифове серифни и несерифни, за варирането на разстоянието между отделните букви, за това какво прави добрата типография добра. Беше красиво, артистично-изтънчено, запомнящо се по начин, който науката не може да улови. Беше очарователно. Нищо от това нямаше дори и надежда за някакво практическо приложение в живота ми, но 10 години по-късно, когато създавахме първия Макинтош си спомних за всичко и го внедрихме. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не бях отишъл точно на този курс в колежа, Mac-ът никога нямаше да има разнообразни шрифтове или пропорционално разпределени шрифтове и след като Windows просто изкопира Mac най-вероятно никой човек или компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал никога нямаше да отида на калиграфски клас и компютрите можеха да останат без чудесната типография, която имат сега. Разбира се беше невъзможно да свържа точките гледайки напред, докато бях в колежа, но сега е много по-ясно, гледайки назад 10 години по-късно. И пак, не можете да свържете точките гледайки напред, можете да ги свържете само гледайки назад. Трябва да вярвате, че в бъдеще точките някак ще се свържат. Трябва да вярвате в нещо – инстинктите си, съдбата, живота, кармата или в каквото и да е, защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя ще ви даде увереност да следвате сърцето си, дори когато ви изкарва извън утъпкания път и точно това ще направи разликата.

Втората история и за любовта и загубата. 

Бях щастливец. Разбрах рано какво обичам да правя. Уоз и аз стартирахме Apple  в гаража на родителите ми, когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрастна от нас двамата в гаража до компания оценявана на над $ 2 млрд и с над 4000 служители. Преди година бяхме пуснали на пазара най-доброто си творение – Макинтош, а аз тъкмо бях навършил 30.

И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, когато Apple се разрастна наехме някой, за който мислех, че има таланта да управлява компанията заедно с мен. За първата година и нещо нещата вървяха добре, но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разклоняват и в края на краищата претърпяхме срив. Когато това се случи борда на директорите ни застана на негова страна и така на 30 години ме уволниха. И то ме изгониха публично. Всичко, за което се бях борил през целия си живот си бе отишло и бе опустошено. Няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм предал предишната генерация предприемачи, че съм предал щафетата така, както бе предадена на мен. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня, че се издъних така лошо.

Аз бях публичен провал и дори си мислех да избягам, но нещо започна бавно да ме възражда – все още обичах това, което правех. Промяната на ситуацията в Apple не промени това ни най-малко. Бях нежелан, но все още влюбен и реших да започна отначало. Тогава не го осъзнавах, но се оказа, че това, че ме уволниха от Apple беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да си успял бе заменена от лекотата на това да си отново начинаещ и по-малко сигурен в каквото и да било. Това ми даде свободата да навляза в един от на-креативните периоди в живота ми. През следващите 5 години стартирах компания наречена NeXT, друга компания наречена Pixar и се влюбих в невероятна жена, която щеше да стане моя съпруга. Pixar направи първия си компютърно-анимиран филм „Играта на играчките“ и сега е най-успешното студио за анимация в света. При невероятно стечение на обстоятелствата Apple закупи NeXT и аз се завърнах в компанията, a технологията, която разработихме в NeXT сега е в основата на ренесанса на Apple. Лорийн и аз имахме чудесно семейство заедно. Почти съм сигурен, че нито едно от тези неща нямаше да се случи ако не ме бяха уволнили от Apple.

Беше отвратително лекарство, но мисля, че пациента се нуждаеше от него. Понякога живота те удря с тухла в главата. Не губете надежда! Убеден съм, че единственото, което ме накара да продължа, бе това, че обичах това, което правех. Трябва да откриете какво обичате! Това се отнася за работата ви, така както се отнася за любовта. Работата ще заема голяма част от живота ви и единствения начин да се чувствате удовлетворени наистина е да правите това, което вярвате, че е чудесна работа, а единствения начин да вършите чудесна работа е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го открили продължавайте да търсите и не се задоволявайте с нищо друго. Както винаги сърцето ще ви подскаже, когато сте го намерили и като при всяка голяма връзка ще става все по-добре и по-добре с течение на времето. Продължавайте да търсите! Не се задоволявайте с нищо друго!

Третата ми история е за смъртта.

Когато бях на 17 прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живееш всеки ден като последен най-вероятно някой ден ще се окажеш прав.“ Направи ми впечатление и оттогава в последните 33 години всяка сутрин се гледам в огледалото и се питам: „Ако днес е последния ми ден бих ли правил това, което ще направя днес?“ И когато отговора е „Не!“ за прекалено много дни поред знам, че трябва да променя нещо. Да осъзная, че скоро ще умра бе най-важният урок, с който се сбъсках, за да ми помогне да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко, всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от затруднения или неуспех – всички тези неща отпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само истински важните неща. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който ми е познат да избегнеш капана на мисълта, че имаш нещо за губене. Вече си гол. Няма причина да не последваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза – рак. Сканираха ме в 7:30 сутринта и ясно се вудя тумор в панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите казаха, че това почти сигурно е нелечина форма на рак, и че не трябва да очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Докторът ми ме посъветва да отида вкъщи и да си задвиажа нещата, което на лекарски език означаваше да се приготвя да умра. Означава да се опиташ да кажеш всичко на децата си. Мислил си си, че имаш 10 години да го направиш, а сега вече имаш няколко месеца. Означава да се убедиш, че всичко е подготвено, така че да е максимално лесно за семейството ти. Означаваше да се сбогуваш. Живях с тази диагноза цял ден. По-късно вечерта ми направиха биопсия, при което ми завряха ендоскоп в гърлото, през стомаха и червата ми, сложиха игла в панкреаса ми и взеха клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която беше там ми каза, че когато погледнали клетките под микроскоп докторите се разплакали. Оказало се имам рядка форма на панкреасен рак, кято се лекува чрез операция. Направихами операцията и слава Богу сега съм добре. Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да остане най-близката такава за още няколко десетилетия. 

След като го преживях мога да кажа с по-голяма увереност, че смъртта е полезна в чисто интелектуален смисъл. Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да отидат в Рая не искат да умрат, за да стигнат до там. И все пак всички сме се запътили към смъртта. Никой не е избягал от нея. Така е, защототрябва да е така. Защото смъртта е най-вероятно най-доброто изобретение на Живота. Тя е агента на промяната на Живота. Прочиства старите, за да направи път на новите. Сега вие сте новите, но някой ден, не след дълго вие ще сте старите и ще ви прочистят. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но е така. Времето ви е ограничено, така че не го пропилявайте в живеене на нечий чужд живот. Не бъдете пленници на догмата, което да живееш с резултатите от мисленето на другите хора. Не се оставяйте шума на чуждото мнение да заглуши вътрешния ви глас, и което е най-важно – имайте куража да преследвате сърцето и интуицията си. Те някак си вече знаят какво искате да се случи. Всичко останало е второстепенно.

Когато бях млад имаше невероятна публикация наречена: „Каталог на цялата Земя“. Това е една от Библиите на моето поколение. Беше създадена от човек на име Стюард Бранд не далеч от тук, в парка Менло. Той вдъхна живот с поетичния си допир. Това беше в края на 60-те, преди персоналните компютри и преди компютърната обработка, така че беше направена с помощта на пишеща машина, ножици и фотоапрати Полароид. Беше нещо като Google на хартия 35 години преди появяването му. Стюард и неговия екип издадоха няколко броя на „Каталог на цялата Земя“. Тогава, когато извървя пътя си издадоха и последния брой. Беше средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица на последния им брой имаше снимка на селски път сутрин рано. Път, на който можете да се намерите пътувайки на автостоп ако сте толкова авантюристични. Под снимката имаше надпис: „Останете гладни! Останете безразсъдни.!“ Това беше прощалното им послание. Останете гладни! Останете безразсъдни! Аз винаги съм си го пожелавал. А сега, когато завършвате, за да започнете нещо ново ви го пожелавам и на вас. Останете гладни! Останете безразсъдни!
Благодаря ви много!

Може би ще ви е интересно:

Животът си струва…

Какво е провалът?

Кърт Вонегът за живота

Успешен ден

Цецо

"Винаги съм казвал, че е лошо, че тези, които се провалят не изнасят семинари." (Джим Рон)

Съвет I

Съвет II

Съвет III

Съвет IV

Четири могъщи малки думи: учене, опитване, устояване, грижа. Как можеш да промениш живота си днес ако впрегнеш смисъла на тези думи в работа?

"Всичко, което не ме убива ме прави по-силен." (Фридрих Ницше)

Някои може да кажат „Провалът и това, което става след като се опиташ да направиш нещо по грешен начин“. Ами, това е възможен отговор. Сега нека ви попитам – ако направите нещо по неправилен начин и не се получи ще решите ли, че е нещо лошо, ще го изоставите ли? Внимавайте с отговора тук, защото ако кажете „да“ това е една от потенциалните причини, поради които хората се провалят в живота или ако мога да кажа – страх от стремеж да преследват мечтите си. Затова повечето хора не успяват в живота.

Ако разгледаме провала от друг ъгъл можем да видим, че реално е „добро“ нещо. Защо? Защото всеки път, когато някой се проваля в нещо, това което получава е нов опит. Урок, който учи как не се прави. Какъв е смисълът?  Смисълът е, че всеки път, когато научаваме как не се прави нещо това автоматично увеличава шансовете ни да го направим правилно. В този ред на мисли, следващият път, когато опитате да направите нещо може да се получи, но ако не – просто опитайте пак с друг подход.

Раглеждайки целия процес трябва да осъзнаем, че всъщност ние не се проваляме – ние учим. Най-просто казано е метод на изключването – изключваме грешните отговори, за да намерим правилния. Ето и интересното – ако приемете това, че провалът всъщност е урок и нов опит скоро ще осъзнаете, че успехът е нищо повече от натрупани малки провали, или да изберем по-добра дума, „опити“.

Сега нека ви попитам не е ли това животът всъщност? Ежедневно натрупване на опит. Какво се случва след като сте определили някой ден като лош? Предадохте ли се? Не. Научили сте нещо ново. Само трябва да отбележа, че е важно, наистина важно да се учим от опита и от грешките си, защото веднъж чух някой да казва: „Много малко хора имат 30 годишен опит. Повечето имат едногодишен опит, но 30 пъти.“

Всъщност, това е което се случва на хората, които се страхуват да сгрешат, които се страхуват да учат, които се страхуват от опита. Те спират да се развиват. Те се застояват и бездействат от страх да не сбъркат.

Няма горна граница на това, което можете да постигнете в живота си докато не спирате да учите.

От днес и занапред погледнете провала в лицето и му се изсмейте. Така постигането на мечтите ви е гарантирано.

Nick Arandes (theradicalkid.com)

Успешен ден

Цецо

Oбръщението на Кърт Вонегът към абсолвентите на Масачузетския технологичен институт – випуск ‘97. Лека му пръст.

Дами и господа от випуск 97,

Ползвайте плажно масло. Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Удоволствайте от силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост, докато не ги загубите. Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново снимките си и си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали.

Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойството е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма.

Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствувайте виновни, ако не знаете какво да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не го знаят.

Вземайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се упреквайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета, което е валидно и за всички останали.

Удоволствайте от тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите хора мислят за него. Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога те ще си отидат.

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.

Имайте разбирането, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите.

Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географски смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

Приемайте някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, вие ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне.

Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото то струва.

Но вярвайте ми за плажното масло!

Успешен ден

Цецо

Не смесвай това, което не можеш да направиш с това, което можеш.

Хората често казват, че ефектът от мотивацията не трае дълго. Всъщност, ефектът от къпането също, затова е препоръчително да се прави всеки ден. И така, защо хората имат нужда от мотивация? Защото тя дава сили? Защото вдъхновява?  А може би намирате мотивационните мисли за забавни? Или пък те ви дават вътрешна увереност? Каквато и да е причината, долните редове са точно за вас.

1. Съдим за себе си по това, което можем да направим. Другите ни съдят по това, което вече сме направили.

Наполеон

===

2. Хората обвиняват обстоятелствата за това, което им се случва. Аз не вярвам в обстоятелства. Хората, които успяват, са тези, които търсят такива обстоятелства, каквито искат и ако не успеят да намерят, сами ги създават.

Бърнард Шоу

===

3. Понякога губим толкова време да се взираме във врата, която вече се е затворила, че твърде късно разбираме, че друга се е отворила.

Александър Бел

===

4. Разсъждаването върху проблема само по себе си няма да доведе до неговото разрешаване.

Боно

===

5.Градивното мислене означава да се измъкнеш от общоприетия модел, за да погледнеш на нещата по различен начин.

Боно

===

6. Знанието е противовес на страха.

Емерсън

===

7. Не се опитвай да бъдеш просто по-добър от конкурентите или предшествениците си. Опитай да бъдеш по-добър от самия себе си.

Уилям Фолкнър

===

8. Сред безпорядъка намери яснота, от фалша усети хармонията и ще видиш, че насред трудностите се крие възможност.

Алберт Айнщайн

===

9. Да мислиш е лесно, да действаш е трудно, а да приведеш мислите си в действие е най-трудното нещо на света.

Гьоте

===

10. Докато си в състояние да мислиш, мисли мащабно.

Доналд Тръмп

Хубав ден

Васи

Tрите "В" общувания - визуално, вокално и вербално.

Всеки ден се срещаме с много хора очи в очи. Като започнем от продавачки, контрольори в градски транспорт, колеги, всякакъв обслужващ персонал, приятели, семейство, изобщо всички с които имаме пряк контакт в ежедневието си. Често се срещаме с нови хора и се запознаваме с тях, като това не ни прави впечатление, защото вече се е превърнало в рутина. Някои от тези хора, ни харесват, други – не.

Но колко от вас са се замисляли какво има значение при запознанството? Как да създадем така нареченото „добро първо впечатление“, което често пъти е от изключително значение за социалните ни контакти?

Професор Албърт Махрабиан, който работи като преподавател по психология е изследвал темата в дълбочина и резултатите показват, че непосредствената комукация очи в очи зависи най-много от трите „В“ общувания – визуално, вокално и вербално.

Проучванията сочат, че с най-голяма тежест е визуалното общуване с цели 55%. Това са облеклото ни, контактът с очи, излъчване, езикът на тялото, жестове, мимики и т.н. Това, което човек възприема чрез зрението си.

На второ място е вокалното с 38%. Звучене на гласът, интонация, колко звучим искрено в разговора и др.

На последно място с едва 7% е вербалното. Тук са включени – правилно подбраните думи, които използваме, богатият речник и значението, което влагаме.

Успешен ден

Цецо

"бях убеден, че усилената работата не е истинската тайна, въпреки че в повечето случаи тя може да е едно от задължителните изискванията."

(by Albert N. Gray „Common Denominator of Success“)

„Общия знаменател на успеха“ е вдъхновяващо послание написано през 1940г. и въпреки, че е за живота на застрахователни агенти то подхожда еднакво добре за всеки, който полага усилия и се стреми към успех в своя професионален и личен живот.

=============================================================

Преди няколко години се изправих лице в лице с нелеката задача да изследвам и обясня какво е да си успешен в продажбите, без да зная каква е тайната на самия успех. Осъзнах, че независимо от това, какви други познания имах за работата си аз определено не бях научил най-важното.

Разбира се, като повечето от нас, аз имах убеждението, че тайната на успеха се крие в усилената работа. Независимо от това бях виждал толкова много хора, които работят упорито и не успяват и други, които успяват без да работят толкова много. Затова бях убеден, че усилената работата не е истинската тайна, въпреки че в повечето случаи тя може да е едно от задължителните изискванията. 

Като се имат предвид, моите образование и опит започнах да опитвам да обясня успеха с преразглеждане на всички относителни изследванията по тези теми, като мотивация, поведение, ефективност и удовлетвореност от работата. След това направих проучване разглеждайки хиляди книги, списания и статии от вестници, биографии и автобиографии. Проведох множество емпирични изследвания в продължение на 20 години.След дълго време на изследвания, теории, резултатите от научните изследвания, както и слухове се претоварих. Тогава, един ден, както се бях замислил всичко, което бях направил като проучвания придоби смисъл. Бях насочен към това, че тайната, която се опитвах да открия не е заложена само в това какво правят хората, но също така и в това какво ги кара да го правят.

Осъзнах още, че тайната, която търсех не само трябва да се прилага към всяка дефиниция за успех, но също и към всички, които някога са били успешни. Накратко, аз търсех общия знаменател на успехa.

Но този общ знаменател за успех е толкова голям, толкова могъщ и така жизнено важен за моето и твоето бъдеще, че аз няма да преразгледам сега всички статии и научни изследвания, които са ме довели до него. Вместо това просто ще ти кажа.

Общият знаменател на успеха, тайната на успеха на всеки човек, който някога е бил успешен се крие във факта, че формира навик да прави неща, които неудачниците не обичат да правя. Това е точно толкова вярно, колкото изглежда и е също толкова лесно колкото изглежда. Можете да подложите твърдението ми на изпитание, да го държите срещу светлината, можете да му направите киселинен тест и може да го ритате колкото си искате, но дори след това то все още ще бъде общ знаменател за успех, независимо дали ви харесва или не.

Това ще обясни защо хората започват да работят на дадена длъжност с абсолютно неоспорими и очевидни данни за успех, а след това дават най-разочароващите резултати. Това също е отговор защо други отиват и постигат изключителни успехи въпреки, че не изглеждат толкова добри.

И тъй като това ще определи вашето бъдеще изглежда много добра идея да го изпробвате и да определите точно какъв вид бъдеща ще имате. С други думи, нека вземем тази голяма, всеобхватна тайна и я преработим така, че да ви пасне.

Ако тайната на успеха се крие във формирането на навика да правиш неща, които другите не обичат да правят нека да разгледаме това по-подробно. Нещата, които другите не обичат да правят са много. Те са нещата, които вие и аз и много други хора, включително и успешни хора, съвсем естествено не обичат да правят. С други думи, ние трябва да осъзнаем още от самото начало, че успехът е нещо, което е постигнато от малко хора и затова е неестествено да се постига лесно.

Нещата, които хората не обичат да правят като цяло, са твърде много и твърде очевидни, за да ги обсъждаме сега и тъй като успехът за търговеца е да продава повече, нека преминем към обсъждане на неща, които търговците не обичат да правят. Нещата, които търговците не обичат да правят също са твърде много, за да се разреши специфичния проблем, но може да се каже, че те всички идват от една основна неприязън характерна за сферата продажбите. Ние, хората, не искаме да контактуваме с хора, които мислим, че не ни харесват и не искаме да говорим с другите за нещо, което не мислим, че ги интересува. Всяко нежелание от страна на търговеца да следва програма за търсене на потенциалн клиенти, да организира времето и да организира усилията са причинени от тази основна неприязън.

Може би сте се чудили какво стои зад тази своеобразна липса на гостоприемство от страна на потенциалните купувачи? Не се ли дължи това на факта, че потенциалните клиенти също са хора? Не е ли вярно, че средностатистическия човек не винаги е готов да купува и ще иска да избяга от усилията на търговеца да бъде убеден да направи нещо, което не иска, като атакува най-слабата му точка: а именно, желанието да бъде оценен?

Може би сте били обезкуражавани от чувството, че сте родени с определени слабости, характерни за вас, които успешните хора в сферата на продажбите нямат. Може би сте се чудили защо най-добрите търговци изглеждат сякаш обичат да правят това, което ние не. Не, не им харесва!

Но ако не харесват да правят тези неща, тогава защо ги правят? Защото успешните хора правят неща, които не харесват, за да могат да постигнат своите цели. Те не се влияят от това как са постигнат тези цели, а по-скоро от резултати, които постигат. Успешните хора се влияят от желанието за добри резултати. Другите са повлияни от желанието за по лесни и харесвани дейности и са склонни да се задоволят с по-ниски резултати.

Защо успешните хора могат да правят неща, които не обичат да правят, докато други не? Защото те имат достатъчно силна причина, която да ги накара да придобият навик да правят неща, които не харесват.

Понякога дори най-добрите търговци попадат в „дупка“. Когато човек е в такъв период, това означава само, че е достигнал до точката, в която, нещата, които не е харесвал да прави са станали по-важни и по-силни от целите. А може ли да спра за момент и да предложа на вашите мениджъри по продажбите, генералните мениджъри и собственици на компании, че когато един от топ-търговците попадне в такъв период колкото по-малко говорите за продажби и колкото повече говорите за цели и причини, толкова по-скоро ще го извадите от това състояние.

Много от хората, с които съм обсъждал този общ знаменател на успеха са казвали в този момент, „Но аз имам семейство, което да подкрепям и трябва да се издържаме някак. Не е ли достатъчна причина? „ 

Не, не е. Тя не е достатъчно силна, за да ви формира навик да правите нещата, които не харесвате поради факта, че човешкитре същества са по-готови да се приспособят към несгодите на по-бедния живот, отколкото към трудностите на предизвикателствата.

Ако се съмнявате само помислете за всички неща, от които бихте се лишили, за да избегнете да правите нещо, което ви е неприятно. Всичко това доказва, че силата, която ви придържа към вашата цел не е ваша собствена сила, а сила на самата цел.

Сега нека разгледаме защо навиците са така важни в този общ знаменател за успеха. Хората са същества на навика. Всяко отделно качество нужно за успеха е придобито чрез навик. Хората формират навици и навиците формират бъдещето. Ако не се стремим умишлено да формираме добри навици, несъзнателно формираме лоши. Ти си такъв човек, защото имаш придобит навик да бъдеш такъв човек и единственият начин да се промениш е чрез нов навик.

Но преди да приемете формирането на навиците на успеха трябва да ви предупредя за важността на решението, което трябва да вземете за да придобиете новия навик. Посетил съм много търговски семинари и програми през последните 20 години и съм се чудил защо, независимо, че има толкова добри неща в тях, толкова много хора успяват да възприемат съсем малка част. Може би вие също сте посещавали такива семинари и сте определили да правите неща, които биха ви направили успешни. Може би и вие сте посещавали такива търговски срещи, от които сте решили да промените нещата във ваша полза – да станете по-успешни, използвайки научените техники, но в последствие забелязвате, че ентусиазмът ви изстива малко по малко точно когато трябва да минете от теорията в практическото използване на идеите.

Ето и отговорът. Всяко решение, което вземате всъщност е едно обещание към вас самите, което не струва и стотинка, освен ако не сте формирали навика да спазвате обещания. Няма да формирате навика за спазване на обещания (самодисциплина) ако не свържете самото обешание с ясна цел, което трябва да се направи още в началото. С други думи, всяко решение, което вземате днес, трябва да вземете утре отново, и на следващия ден, и на по-следващия. Това решение обаче не трябва само да се взема всеки ден, а трябва и да се изпълнява, защото ако пропуснете един ден трябва започнете всичко отначало, но ако продължите процеса най-накрая една сутрин ще се събудите като различен човек в различен свят и ще се чудите какво се е случило с вас и света.

Ето какво се е случило. Вашето решение се е превърнало в навик и вече не се налага да го вземате отново в тази сутрин. Причината, поради която изглеждате различен човек е, че за първи път в живота ви вие сте господари на самите себе си и нещата, които харесвате и не харесвате. Това става чрез отдаване на целта на живота ви. Заради това зад всеки успех трябва да има цел и това е нещото, което прави целите толкова важни за вашето бъдеще. Вашият живот вече няма да зависи от икономическо състояние или външни фактори, върху, които не можете да влияете. Вашето бъдеще ще зависи от вашата цел в живота. Е, нека поговорим за целта.

Цел е предварително плануван обект или завършек на събитие, които трябва да бъдат достигнати. Понякога целта е посочена като нечия лична мисия. При поставяне на вашата цел или мисия първо създайте въображаем живот, който искате да живеете във всеки аспект. Вашият въображаем свят трябва да се базира на това кой сте всъщност и каква посока следвате в живота. Позволете си да мечтаете за големи неща. Позволете на съзнанието си да плава свободно в бъдещето.

Човешките същества са мотивирани от нуждите си. Нуждите на индивида са резултат от липсата на нещо, например храна, кола, дрехи или покрив над главата. Желанията са нужди осъзнати от човека, които често се срещат като емоционални или психологически и никога практични. Например, човек има нужда от транспорт, но иска кола вместо колело или кон. Повечето хора искат луксозна кола вместо евтина кола втора ръка. Вместо да гледат спорт по телевизията, искат билети за най-хубавите места на стадиона. Вместо къща с 5 стаи искат 2 акра земя.

Помнете, нуждите са логични докато желанията са емоционални. Вашите нужди са това, което ви кара да вървите напред. Когато нуждите са задоволени, те ще спрат да ви движат, а ако вашата цел е определена от искрени желания и копнежи, то те ще ви движат дълго след задоволяването на нуждите и докато те самите бъдат задоволени. 

Неотдавна говорих с един млад човек, който отдавна беше открил общия знаменател на успеха. Той имаше определена цел в живота и тя беше наистина сантиментална. Искаше сина му да завърши колеж без да се налага да работи по време на обучението си, както той е правил някога. Искаше да предпази неговото малко момиченце от трудностите, които сестра му е имала в детството си. Искаше жена му и майка на децата му да се наслади на лукса и комфорта, които са липсвали на неговата майка. Той беше придобил навик да прави неща, които не е искал да прави, за да постигне тази цел.

Не за да го обезкуража аз му казах: „Не стигаш ли твърде далеч с това? Няма логична причина защо синът ти да не работи докато е в колеж, както баща му е правил преди. Разбира се, че ще пропусне много от нещата, които ти самия си пропуснал и сигурно ще страда и ше се разочарова. Но ако е силен ще преодолее нуждата, както ти. Също така няма никаква причина дъщеря ти да има неща, които твоята сестра не е имала или жена ти да се радва на комфорт, с който не е била свикнала преди да се ожени за теб.“

Той ме погледна с доста нещастен поглед и каза: „Но, г-н Грей, в логиката няма вдъхновение. В логиката няма смелост. В логиката няма дори щастие. В логиката има само удовлетворение. Единствената част, която заема логиката в моя живот е осъзнаването, че колкото повече искам да направя за жена си и децата си, толкова повече ще мога да направя за себе си.“

Помислих си, след като чух историята, че не трябва никой да ти казва как да намериш своята цел или как да я разпознаеш или как да й се отдадеш. Ако е наистина голяма цел вие ще бъдете големи в изпълнението й. Ако не е егоистична цел вие няма да бъдете егоисти като я изпълнявате.

Но докато сте живи не забравяйте, че може да успеете толкова, че да надхвърлите и най-наивните си надежди и най-грандиозни очаквания, но не можете да успеете повече от целта, на която сте се отдали. Освен това отдаването на целта няма да бъде пълно освен ако не придобиете навика да правите нещата, които другите не харесват да правят.

Успешен ден

Цецо

Днес е твоят прекрасен и успешен ден!

Преди известно време реших да стартирам блог, в който да пиша за позитивните неща и как да ги виждаме с невъоръжено око. Как да сме успешни само благодарение на собственото ни отношение към света. За това, което може да радва хората всеки ден без значение от това колко пари имат (понеже забелязвам, че хората приравняват щастието с броя на цифрите в банковата си сметка), какво е социалното им положение, раса, пол, възраст и т.н., да не изброявам, че ще забравя нещо със сигурност. Намерих си и съмишленик за проекта. Надя каза, че ще помага.

Правя го, защото се нагледах на негативизъм. Омръзнаха ми продавачки на кофти кеф, сервитьорки, които се държат все едно им нарушаваш вътрешния мир само с присъствие , вкиснати таксиметрови шофьори… всички сте ги виждали, защото ги има и са много. Това просто са хора, които не успяват да видят хубавите неща в собствения си живот (техния, дето си го имат), не успяват да оценят красотата около тях, мразят себе и света и мислят, че винаги другите са виновни без значение дали са политиците, футболните съдии или гастроентеролозите.

Аз все пак спирам да говоря за това, защото всички сме го виждали, всички знаем и не е темата на блога.

Тук с Надя няма да обясняваме как някой е крив и как мисли грешно. Всеки да мисли както си ще, но искаме да споделим как смятаме, че се прави. Та този блог е едно място, където ще се опитаме да кажем на хората, които всяка сутрин стават със задните части нагоре, че все пак човек може да се чувства щастлив без значение дали съседката си тупа килимите върху прането му, комшията пак му е спрял на мястото или има проблеми на работа.

Твоят прекрасен ден е точно днес!

Успешен ден

Цецо